НАЧАЛО > ТЕХНОЛОГИЯ
Проектът за изграждане на АЕЦ Белене включва изграждането на два блока с мощност от 1 000 MW всеки един, по Проект А-92 от трето поколение на най-често използваните ядрени реактори в света – реактори с вода под налягане.
Техническият проект на АЕЦ Белене е изготвен от Главния проектант - ФГУП „Атоменергопроект“, гр. Москва, а „Арева НП“ ГмбХ е подизпълнител по части електрически системи, системи за безопасност, управление и контрол и др.
Технологичната схема на ядрената централа в Белене е двуконтурна и се състои от реакторна установка B-466 от ново поколение и турбогенераторна инсталация включваща кондензационна паротурбинна установка и генератор за променлив ток, задвижван от парната турбина.
Схемата на централата е аналогична на добре усвоената технология използвана в действащите блокове на АЕЦ „Козлодуй“.
Първият контур се реализира от реакторна установка, която включва реактор с вода под налягане с номинална топлинна мощност 3000 MW и четири циркулационни кръга.
Вторият контур включва парогенераторите, главните паропроводи и кондензационната паротурбинна установка.
Стратегията за безопасност на проекта А-92 е изградена на 2 нива:
-
Подобрено превантивно ниво на защита в дълбочина чрез намаляване на вероятността от възникване на тежки аварии с използване на комбинация от активни и пасивни системи на безопасност.
-
Ефективно управление и намаляване на последствията от всякакви аварии, включително при пълно стопяване на активната зона на реактора.
Изпълнението на стратегията за безопасност се осигурява чрез последователната реализация на концепцията за защита в дълбочина, основаваща се на прилагането на:
-
система от физически бариери по пътя на разпространение на йонизиращото излъчване и радиоактивните вещества в околната среда
-
система от технически и организационни мерки за защита на тези бариери и запазване на ефективността им, както и за защита на персонала, населението и околната среда.
За ефективното прилагане на концепцията са предвидени системи за безопасност, предназначени за изпълнение на следните основни функции:
-
аварийно спиране на реактора и поддържането му в подкритично състояние;
-
аварийно отвеждане на топлина от реактора, а също така и от отработеното гориво намиращо се в басейна за отлежаване;
-
задържане на радиоактивните материали в определените граници.
Необходимото високо ниво на безопасност се осигурява чрез прилагане на принципа за построяване на защитните системи за безопасност по такъв начин, че всички основни функции на безопасност да се изпълняват, както от активни системи, така и от пасивни системи за безопасност.
При това, пасивните системи не заместват, а допълват активните, като осигуряват изпълнението на функциите за безопасност независимо от активните системи за безопасност.
По този начин структурата на системите за безопасност гарантира, че безопасността за всяка отделна функция се осигурява най-малко по два напълно независими принципа, което води до качествено нова, по-висока степен на надеждност.
Херметичната защитна конструкция (контейнмънт) на проекта А-92 е проектирана като двойна: първична, от предварително напрегнат стоманобетон с херметизираща метална облицовка и вторична, от обикновен стоманобетон покрит с допълнителен защитен сферичен купол.
Херметичната защитна конструкция изпълнява функциите на локализираща система за безопасност и представлява последната бариера по пътя на разпространение на радиоактивните изхвърляния в околната среда при всички експлоатационни и аварийни състояния на блока.
Като специфична характеристика на реактор от трето поколение, проектът А-92 предвижда и специална система със 100% капацитет за справяне с тежка авария, свързана с разтопяване на активната зона и изтичане на стопилката извън корпуса на реактора.
В случай на такава авария, системата предпазва бетоновата основа на шахтата на реактора от ерозия, като по този начин запазва целостта на херметичната обвивка и предотвратява попадането на радиоактивност в околната среда.
Тази функция се осъществява в предвидения специален уловител на стопилката, която може да се охлажда с вода от различни източници, включително от външен източник. В резултат, стопилката се стабилизира в уловителя и в течение на 3-5 дена настъпва втвърдяването и.
Проектните решения за защита срещу външни явления и събития се основават на критерия за отчитане на въздействията на природни явления като земетресение, торнадо, ураган, наводнение, цунами и др. в проекта на важните за безопасността строителни конструкции, системи и компоненти, по начин, който да съхрани способността им да изпълняват възложените функции на безопасност.
През 2011 г., като следствие на аварията в АЕЦ Фукушима, проектът на АЕЦ Белене е анализиран по методологията за преоценка на безопасността за условията на екстремни природни явления, които биха могли да доведат до тежки аварии („стрес тестове“ на проекта).
Общите заключения от извършените прегледи и анализи са, че проектът за АЕЦ Белене е подготвен за събития, надхвърлящи проектните основи, посредством активни и пасивни системи, предназначени за управление на тежки аварии, без да се допускат значими радиоактивни изхвърляния в атмосферата:
-
В проекта са предвидени съответните системи за безопасност, чиято автоматична работа е насочена към поддържане или възстановяване на Критичните Функции за Безопасност (КФБ) в условията на аварийни комбинации превишаващи проектните предели.
-
Принципите за управление на тежки аварии, предвидени в проекта, отговарят на изискванията към ядрените инсталации от последно поколение и проектът осигурява необходимите технически мерки за изпълнение на процедурите за управление на тежки аварии.
В резултат на извършените анализи са направени предложения за възможни мерки за по-нататъшно подобряване надеждността на проекта.
През декември 2011 г. международен експертен екип на МААЕ извършва партньорска проверка на доклада за “стрес тестове” на проекта на АЕЦ Белене.
Според заключението на международните експерти, проектът на АЕЦ Белене осигурява подходящи технически решения за справяне с целия спектър от аварии, които трябва да бъдат отчетени при проектирането на АЕЦ от последното поколение III+.
Проектният ядрено горивен цикъл на централата в Белене предвижда следните ясно дефинирани дейности:
-
Доставка на свежо ядрено гориво от доставчика;
-
Съхранение на отработеното ядрено гориво в басейн за отлежаване;
-
Съхранение на отработеното ядрено гориво на площадката в контейнери с двойно предназначение – за транспорт и за съхранение;
-
Транспортиране на отработеното ядрено гориво за преработка.
Проектът предвижда изграждане на площадката на хранилище за сухо съхранение с първоначален капацитет 10 години експлоатация на двата блока и възможност за разширение за целия срок на експлоатация на централата.
Годишното количество на радиоактивни отпадъци (РАО), генерирани при експлоатацията на АЕЦ Белене, съгласно изискванията към проекта, не трябва да превишава 50 м3/година.
За изпълнение на това изискване в проекта са предвидени различни технологични системи за минимизиране на количествата РАО и привеждането им във вид, отговарящ на съвременните изисквания за съхраняване на кондиционирани РАО.
Проектът предвижда изграждане на хранилище, в рамките на площадката на АЕЦ, за съхраняване на опакованите в контейнери РАО за 10-годишен период, с възможност за разширяването му за целия срок на експлоатация на двата блока.
Ядрените централи произвеждат 86 милиона пъти по-малък обем отпадъци в сравнение с централите на органични горива.
Подобно на другите ядрени централи, АЕЦ Белене ще произвежда електроенергия без емисии на парникови и антропогенни газове.
За 60-те години експлоатация, АЕЦ Белене ще спести на човечеството:
-
1 милиард и 52 милиона тона въглероден двуокис;
-
7 милиона тона серни окиси и почти 2 милиона тона азотни окиси
-
762 хиляди тона прах.
Ядрената индустрия поема пълна отговорност за всички отпадъчни продукти от своята дейност, като от първия произведен киловатчас включва в себестойността му всички разходи за управление на отработилото ядрено гориво и радиоактивните отпадъци, както и разходите за извеждане от експлоатация и рекултивация на площадката до зелена поляна.